Научен доклад ID 1468 : 2017/3

Всяка една стопанска единица (предприятие), осъществявайки своята дейност, се стреми към реализиране на положителен финансов резултат – печалба в края на отчетния период. Стопанската дейност е процес, обусловен от взаимосвързани стопански операции, протичащи в определена последователност. В резултат от протичането на тези операции, предприятието произвежда продукти или извършва услуги, преминавайки през четирите основни фази на възпроизводствения процес – снабдяване, производство, реализация и разпределение. За да осъществят кръгооборота на капитала, стопанските единици набавят ресурси от биосферата като ги влагат в производството. В резултат от дейността се образуват други ресурси, които се връщат пак в биосферата, под формата на вредни емисии, отпадъци, социални и здравословни последици, които оказват влияние върху крайните потребители. В условията на ограниченост на природните ресурси, все по-актуален е въпросът, свързан с тяхното целесъобразно разпределение и използване, успоредно с увеличаване благосъстоянието, както на отделните предприятия, така и на цялото общество, което е предпоставка за постигане на устойчиво развитие. Отговорността на стопанските единици за въздействието, което оказват върху обществото в социален, икономически и екологичен аспект, предполага предприятията да интегрират нефинансова информация във финансовите си отчети, отразявайки ефекта от извършената дейност. Включването на нефинансова и финансова информация в един отчетен документ или комплект от документи, се определя като интегрирано отчитане. От 01.01.2017г., в Закона за счетоводството в България, се въведе изискването за изготвяне на нефинансова декларация, която трябва да бъде включена в Годишния финансов отчет.