Научен доклад ID 1493 : 2017/3

Проблемът с излезлите от употреба автомобилни гуми (ИУГ) и възможностите за неговото решаване

Въпреки разбирането, че употребените гуми не са опасен отпадък, през последните години те се превърнаха в голям проблем за много развити държави. Тези гуми не могат да се депонират и представляват голяма опасност от пожари. Натрупаните употребени гуми задържат вода за дълъг период от време и така стават идеална среда за комари и гризачи. Поради това депата за съхранение на такива гуми се разглеждат като опасност за общественото здраве.

Въпреки горното, по света днес има натрупани около 10 милиарда ИУГ. Към тях ежегодно се прибавят новогенерирани 13 до 14 милиона тона.

Гумите могат да се рецициклират на 100%. Те се състоят основно от каучук, сажди, метал, текстил. В съответствие с Базелската Конвенция на ООН (1998г.) и Европейския стандарт CWA 14243 (2002г.) употребените гуми не са опасни и вредни когато се преработват, превозват и съхраняват правилно.

На този етап няма специална Директива за излезлите от употреба гуми.

Съществуват няколко основни начина за управление на ИУГ:

 Повторна употреба

 Регенериране

 Maтериално рециклиране

 Оползотворяване на енергия в инсталации за съвместно изгаряне:

 Депониране – съгласно Директива 199/31/EC

Рециклирането на отпадъчни автомобилни гуми може да се разглежда в две категории: механично рециклиране и химично разделяне на гумите с възстановяване на различните материали, от които са направени.

Механичното рециклиране и директното използване на гранули от скрап или на цели гуми има предимството, че продуктът намира друго приложение, без необходимост от големи инвестиции.

Възможностите за употреба са много – в асфалтови смеси, за меки повърхности на детски площадки, за противоерозионни, укрепващи, дренажни съоръжения и много други. Гумените гранулати заместват успешно нови материали като етилен пропилен-диен-мономер и термопластични еластомери в такива приложения.

Друго приложение на модифицирани гумени материали се очертава в бетона. Полимер-модифицираният бетон подобрява усвояването на енергията на удара и намалява образуването на пукнатини. Още една възможност е използване на гумения гранулат в пътните настилки. Гумираният асфалт се получава чрез сух или мокър процес. В сухите процеси, гумен прах се добавя директно в асфалта, а в мокрия процес гуменият прах се използва като модификатор за битума. Предимствата са, че гумените добавки в асфалта намаляват шума от превозните средства, правят движението по-безопасно при мокри условия и увеличават експлоатационния срок на асфалта. Независимо от неговите предимства, все още това приложение не се използва в България.

През 2009г. в Европа чрез рециклиране се оползотворяват над 41% от излезлите от употреба гуми в сравнение с 4% през 1992г.